Постинг
04.03.2014 12:56 -
Размисли
Дъждовен ден. Ден като ден. Хора. Вървиш в тълпата. Навсякъде различни лица, различни истории, различни съдби, различна мъка и радост.. Срещаш ги, тях, хората, с различните животи, разминаваш се с тях, подминаваш ги. Може би никога няма да ги видиш отново.
С някои обаче животът те среща, някаква сила ги изпречва на пътя ти. За добро или не, стават част от живота. Независимо дали в този миг си най-щастливия или най-нещастния човек на света.
Дали ще са грешка; урок, който трябва да научиш, или ще са част от бъдещето ти, не знаеш. Но момента е тук и сега, приемаш го, изживяваш го. Щастлив си. Правиш всичко, за да са щастливи и те. Приемат това, но никога не е достатъчно. Нараняват те и си тръгват. Някои остават. Някой остава.Страдаш, боли те, но времето затрупва мъката. Идват нови на тяхно място, пак се повтаря същото. И така от началото до края, а после отначало, до последния дъх.
Независимо от мястото, което заемаме в социалния живот, независимо от бедността или богатството, което притежаваме, ние сме ХОРА. Всеки един от нас днес може да е на дъното, а утре на върха, или обратното. Не забравяй откъде си тръгнал и кой е бил до теб през цялото време. Приятели за маса много, но във нужда всеки е на друга маса. Помни, животът е кръговрат, всичко се връща. Затова внимавай какво правиш и какво пожелаваш другиму.
Иначе, ден като ден, хората, тълпата, но ти бъди различен, уникален. А това с кой ще се срещнеш, други го определят, ти не му мисли много. Има време за всичко, но времето не чака. А пък ти, ако искаш, почакай.
С някои обаче животът те среща, някаква сила ги изпречва на пътя ти. За добро или не, стават част от живота. Независимо дали в този миг си най-щастливия или най-нещастния човек на света.
Дали ще са грешка; урок, който трябва да научиш, или ще са част от бъдещето ти, не знаеш. Но момента е тук и сега, приемаш го, изживяваш го. Щастлив си. Правиш всичко, за да са щастливи и те. Приемат това, но никога не е достатъчно. Нараняват те и си тръгват. Някои остават. Някой остава.Страдаш, боли те, но времето затрупва мъката. Идват нови на тяхно място, пак се повтаря същото. И така от началото до края, а после отначало, до последния дъх.
Независимо от мястото, което заемаме в социалния живот, независимо от бедността или богатството, което притежаваме, ние сме ХОРА. Всеки един от нас днес може да е на дъното, а утре на върха, или обратното. Не забравяй откъде си тръгнал и кой е бил до теб през цялото време. Приятели за маса много, но във нужда всеки е на друга маса. Помни, животът е кръговрат, всичко се връща. Затова внимавай какво правиш и какво пожелаваш другиму.
Иначе, ден като ден, хората, тълпата, но ти бъди различен, уникален. А това с кой ще се срещнеш, други го определят, ти не му мисли много. Има време за всичко, но времето не чака. А пък ти, ако искаш, почакай.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
