Не помня кога за последно ти казах "Обичам те!",
беше толкова отдавна, сякаш в друг живот...
Не помня кога за последно погалих с ръка косите ти...
Не зная дали съм добра дъщеря..

Но помня как босичка тичах във парка,
усмихнато гледаше ти мойта игра...
Мечтаеше с мен, макар да бях малка,
ти беше със мен и в смеха, и в плача...

И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в моите топли кафяви очи;
във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи...

И нови надежди, ти даде ми много -
не искаше нищо, мечтаеше само да стана
Човек...
И знам, че отвисоко гледаш ме сега -
и плакал си, и страдал си със моите болки
и лек си търсел да ме утешиш в съня...

Научи ме всички край мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори когато душата боли,
на никого да не показвам аз моите сълзи,
да се боря със всичките неправди и беди...

Не зная дали съм добра дъщеря,
не зная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете в душата
и искам отново във парка да тичам със теб...

Не помня кога за последно ти казах "Обичам те"...
Не помня кога за последно те погалих с ръка...
Обичам те, тате, дори когато мълча
и плача за тебе в нощта...

Б. Йорданова, 11.12.2010 г.